В по-ново време кюстендилското село Полетинци усеща пряко модернизирането, което обхваща цялата държава. Става дума за 50-те години на двадесетото столетие, но малко преди това тук възниква първата кооперация. Тя е основана през 1931-ва и е кредитна, а три години по-късно вече се превръща в кооперативен дом. Държавният монопол в сферата на банките се въвежда през 1947-ма, което отново пряко касае кооперацията. Тя по този начин става всестранна, а от 1953-та е в състава на Селкооп Съгласие. Емил Шекерджийски е името на друго важно сдружение, този път трудово кооперативно земеделско стопанство. По-късно то преминава в състава на АПК от село Драговищница, иначе стопанството започва да функционира от 1950-та. Между прокарването на електричество и пълното водоснабдяване на селото минава известен период от време. Първо е даден ток на местните жители през 1956-та, а през 1983-та е изградена и водопроводната мрежа. Централната част и пътищата за близките съседни села пък са покрити с асфалт.
Като много села, и в Полетинци силно се усеща намаляването на населението още от 1989-та. Тогава идват демократичните промени и поради закриването на редица фабрики и предприятия, хората по селата мигрират масово в по-големите областни градове или направо в столицата София. Архиерейското наместничество в Кюстендил отговаря пряко за религията в селото, иначе то принадлежи към структурите на Софийската епархия в църковно – административно отношение. За повече информация за самото село днес на разположение са редица литературни и исторически източници, като несъмнено най-интересно е произведението на Йордан Захариев. То е издадено от БАН през 1918-та година и в три от страниците на научния труд има информация за селото. Света Петка е името на православния местен храм, който минава и за културна забележителност и е известен още с името Света Параскева. На километър и половина в посока югозапад от селото пък е разположен оброк с името Свети Пантелеймон. Той лесно може да се открие поради дъбовото дърво, което расте наблизо. Нисък зид от суха зидария огражда мястото, а има и паметник в близката местност Черенец на убити партизани. В местността Полетински камък има монумент на партизански отряд Драговищница от Кюстендил.
За поне двама известни мъже от Полетинци има информация, която касае обществения и професионален живот на тези личности. Максим Емилов Стоянов живее в съвремието ни, като е роден през 1952-ра. За съжаление си отива от този свят сравнително рано – това се случва на 16-ти февруари 2010-та. Става известен с това, че е единственият включил се доброволец при гасенето на голям пожар през 2007-ма. Тогава горят гористи местности, а Стоянов спасява цели две махали и десетки декари в резултат на дейността си. Другото популярно име от селото е това на майстор Георги Манчов. Той построява църквата Свети Свети Кирил и Методий в село Багренци, а това се случва през 1885-та година. Тогава се състои войната между страната ни и Сърбия. Храмът за времето си разполага с внушителна конструкция, а формата му е на трикорабна псевдобазилика. Пак в местността Полетински камък има оброк, който се нарича Свети Илия и е само на 750 метра от църквата.
